Флиртът на човека с виното датира от най-древни времена. То е съпровождало египетския фараон Тутанкамон в последния му път;
Исус Христос превърнал водата във вино;
Иначе консервативната католическа църква създава през Средновековието едни от най-качествените лозя.
През годините на човешката история виното е било използвано в медицината, при религиозни ритуали, било е символ за социален статус. Древногръцкият историк Тукидид казва през 5 в.пр.Хр., че “с култивирането на маслината и лозата хората от Средиземноморието загърбват варварството.”
Болшинството от хората, с които разговарям за вино, са наясно с вкусовете си и са убедени, че разбират от тази материя. Доколко това е истина, е тема за друг разговор, но ако има нещо, което повечето от тях смятат, че знаят за виното е, че някои бутилки и по-точно някои много стари бутилки, са доста ценни. В следващите редове ще се опитам, заедно с вас, да погледна на своенравния продукт вино от една по-различна, за някои много романтична, за други доста делова гледна точка – тази на колекционерите на вино.
Голяма част от ценителите на виното рано или късно се превръщат и в колекционери. Решаващата стъпка обаче, която сама по себе си е в състояние да преобърне с главата надолу досегашната ви ценностна система, е превръщането ви от обикновен “краен потребител” в ценител на виното; колекционирането е просто следващата естествена степен в развитието ви на един истински винофил..... или винен сноб.
Виното заема уникално място сред нещата, които хората някога са пожелавали да притежават. В известен смисъл, то е “невидимо”. Картини, сервизи, часовници или мебели например могат да бъдат поставени на видно място в дома ни, но виното трябва да бъде скрито в изба, далеч от дневна светлина и от температурните амплитуди на обикновената къща.
Възможни са два подхода към виното като към колекционерски обект:
- Истинското колекциониране е дълбока и осъзната любов към виното, свързана с познанието, а истинските колекционери са страстни гурме-изследователи. Те са сигурни в преценката си за вината, не защото непогрешимо могат да разпознаят всяко вино на слепи дегустации, а защото красотата, която те търсят във виното, не е в етикета и още по-малко в цената. През последните няколко години като че ли здравият разум и любовта към виното започнаха отново да вземат връх при оформянето на винените колекции, но в продължение на десетилетия при колекционирането на виното се подхождаше по втория начин, а именно:
- чрез следене на индексите от търговете на Кристис и Сотбис в Лондон и обаждане от време на време на винения брокер, с цел осведомяване за състоянието на капиталовложенията, които се намират в добре темперираната, наета под наем, изба. Всеки път, когато се сблъскам с този тип отношение към виното в мен остава смесица от завист и раздразнение – толкова много прекрасни вина и толкова малко разбиране и оценяване.
За да разберем причините за колекционирането на вино и за да се опитаме да обясним защо това е доста различно, деликатно и рисковано, но и невероятно удовлетворяващо хоби, трябва да изместим фокуса малко по-навътре в чашата, т.е. да кажем няколко думи за самото вино. Кое е толкова ценното на едни смачкани гроздови зърна?
Защо едно вино струва цяло състояние, а колекционирането на друго, дори със сравнимо качество, е чиста загуба на място?
Има ли такова вино, което наистина струва 1000 долара и повече?...
Виното е не особено сложният продукт от ферментацията на грозде. Качеството му е величина със силно варираща стойност, която зависи от конкретните климат, почви, възраст и генетика на лозите и много важно – от моженето на този, който прави виното. Всяка година климатът е малко или много различен от миналогодишния. Това обуславя и известни вариации в качеството и характеристиките на виното – т. нар. реколти, които биват констатирани, обсъждани и оценявани от специализираната преса и производителите. Почвите и генетиката на лозите принципно си остават същите; с тази разлика, че с напредването на възрастта лозата започва да дава по-малко като обем, но по-концентрирано и по-интензивно като вкус грозде. Винарите идват и си отиват, често оставяйки своя знак върху реколтите и вината и както във всяка професия някои са по-добри от други. В общи линии тези фактори са най-съществените за формирането на толкова субективната и непрекъснато обсъждана черта на виното –неговото качество.
Всяка от произвеждащите вино страни в Европа се е опитала да квалифицира толкова ефирната концепция за качеството, дефинирайки определени правила, процедури и добиви за винарските си региони. Някои лозя и региони са признати като фактор с историческо значение за качеството на вината и като такива са отличени по някакъв начин. Тези класификационни системи почти винаги ни помагат бързо да разпознаем качеството на виното, просто хвърляйки един поглед на етикета. Почти винаги, защото както всяка човешка дейност и тази често страда от грешките и неефективността на създателите си.
Вината на страните от Новия свят не са обременени с класификационни системи. За добро или лошо тук пазарът, т.е. потребителят, решава кои производители, лозя или региони заслужават историческо признание.
Както и да е определено качеството, цената е тази, която се смята за краен индикатор за качеството на едно вино. А качеството не е единственият фактор, който образува цената. Ограниченото количество, както при всеки друг продукт, може да изстреля цената в небесата. С напредване възрастта на вината, тяхното качество, но и тяхната рядкост се увеличават, което като цяло покачва тяхната стойност. Малко суховато, но така стоят нещата...
Важно е да се знае, че не всяко вино става по-добро с напредване на възрастта и че дори и тези с потенциал за отлежаване имат определена пределна възраст, след която започват да се разпадат, в преносен и буквален смисъл. За да знаем какво става с вината ни, е необходимо да провеждаме постоянен, и доста приятен, ..... нека да го наречем мониторинг на вината. За щастие, няма други ефективни начини за провеждането му освен дегустиране на виното. Такива дегустации се правят с дадена периодичност и от международно признати винени експерти и се публикуват в специализираната преса. Тези публикации (заедно с резултатите от винените търгове и средните цени на дребно) се следят отблизо от брокерите и от инвеститорите и са много важно помощно средство за определяне на относителната стойност на вината.
По-голямата част от вината, в които си заслужава да се инвестира, се продават на винени търгове. В Европа те се провеждат от аукционните къщи “Кристис” и “Сотбис" в Лондон, а в САЩ – почти изцяло в Чикаго.
Кои са тези вина, в които си заслужава да инвестираме или в които международните експерти ни съветват да инвестираме? Червени и десертни от определени шата (chateux) в Бордо, бургундски – предимно червени, Токай от Унгария, някои представители на Новия свят, като австралийския Penfolds Grange, портвайн, понякога десертен немски ризлинг и .... горе-долу това е. Оттам нататък, какво да колекционирате е ваше лично решение, носещо със себе си своите предимства и рискове. Предимствата са ясни - разполагате с това, което желаете и смятате за добро, а в края на краищата няма нищо по-меродавно от личния ви вкус. Рисковете биха могли да дойдат оттам, че ако не сте много добри в дегустирането на вино или няма кой да ви консултира, можете да станете жертва на мода или заблуждаващ маркетинг и да купите вина, които могат да се похвалят със златен етикет и зашеметяваща цена, но съвсем не и с потенциал за отлежаване.
Защо хората колекционират вино?
- с цел отлежаване – не искат да пият това вино на този етап или просто то е от тези вина, които не са особено привлекателни на вкус преди да са станали минимум на 10 години;
- рядка или изчезваща марка вино, т.е. следващият път, когато потърсят това вино, което много им се е усладило, може и да не го намерят;
- просто искат да имат “нещо под ръка” – хора с известна любов към виното и с активен социален живот, които искат на честите си партита винаги да предлагат нещо интересно.
- социален статус – виното не се цени като носещо удоволствие, а като символ. Това могат да бъдат едни от най-зашеметяващите колекции, но отношение и любов към виното липсват почти изцяло. При тях принципно процесът протича в една посока – на непрекъснато добавяне към колекцията. Почти никога или много рядко се отварят бутилки от нея;
- инвестиране във виното като във фючърси за пшеница, главно с цел бъдещо спекулиране – не особено разпространена практика към момента, една от причините за което са космическите цени на производителите. Това прави спекулирането с виното в краткосрочен план не особено привлекателно. И макар, че има малка група от хора, които инвестират във вино, просто защото то е сигурна инвестиция, те не оказват голямо влияние върху съвременните колекционерски тенденции.
Идеята зад всичко написано дотук е да покаже, че да колекционираш вино е трудоемко, скъпо и рисковано начинание и със сигурност не е за всеки. Сериозното колекциониране е по-различно от простото, леко безразборно събиране на вина, които са ни харесали. Дори и да не смятате да играете на международната винена борса, трябва да се погрижите за изба, в която да съхранявате вината си (приели сме, че знаете какво, по колко и от къде да закупите), а това вече само по себе си е не малка инвестиция.
В моите представи колекционирането на вино не е свързано с търсенето на добра сделка и с перченето с невероятната колекция, а с преживяването да бъдеш ценител на виното. Удоволствието от споделянето с приятели или с хора, уважаващи виното е ненадминато.