Розето представлява леко, слабо таниново вино, произведено от червени сортове, но по технологията за получаване на бяло вино.
Това означава, че ферментира само гроздовата мъст, а не цялата гроздова каша. След отделянето на зърната от чепките, мъстта се оставя да престои с ципите, в зависимост от сорта и степента на зрялост, между 2 и 6 часа.
Следва пресоване - за отделяне на мъстта от ципите - и ферментация. Колкото по-интензивно се пресова и колкото по-продължително е настойването, толкова по-тъмен е цветът на виното, а чрез избистряне му се придава кристален блясък.
Цветът на съвременните розета, както показва и наименованието им, е розов, вариращ от бледите, едва забелязващи се нюанси на цвета до интензивен, тъмен, близък до светло червения цвят.
В най-добрия случай розето обединява в себе си плодовостта на бялото вино и плътността на червеното.
Всеки винарски район по света, който произвежда розе, обикновено има своите причини за това.
Дадени региони например, имат идеален за производството на бели вина климат, но разполагат само с червени сортове, които, особено в лоши години, не узряват напълно. За производителите от такива региони е много по-изгодно да произведат свежо и плодово розе, отколкото тънко, бледо и кисело червено вино.
В горещите винарски райони на Франция и Испания се произвеждат големи количества розе, защото то е много по-подходящо за лятото от тежкото червено вино на тези региони. Освен това, розето се доближава поне по цвят до любимото на испанци и французи червено вино. Това касае най-вече областите Прованс и Лангедок – Русийон във Франция и Навара, Риоха и Каталуния в Испания.
В Италия розето се произвежда в значително по-малки количества, тъй като италианците нямат никакъв проблем да посегнат към бялото вино, като алтернатива на червеното.
Както споменахме, розето се произвежда изцяло от червени сортове, т.е. то не е смес между бяло и червено вино.
Изключение от това правило е шампанско-розе – при производството му е разрешено смесването на червено и бяло вино.