Водеща причина за трайната модерност на виното е била вярата в неговите здравословни качества.
Още в Талмуда е казано, че където няма вино, са нужни лекарства, а през античността лекари като Асклепий и Клавдий Гален обръщат специално внимение на лечебните му свойства.
Модерната медицина е добавила някои нови аргументи за ползата от виното, особено червеното. Установено е, че фенолите и флавоноидите (вещества в ципите на червеното грозде) не позволяват на холестерина да се окислява и така намаляват риска от атеросклероза.
Те освен това пречат при образуването на плаки по стените на кръвоносните съдове, които пък запушват артериите и предизвикват повишено кръвно налягане. Така виното предпазва от инсулти и инфаркти.
Флавоноидите (витамин Р) разширяват капилярите и имат свойството да се свързват със свободните радикали в кръвта, което намалява риска от образуване на тумори. Което пък ще рече, че виното е добра профилактика срещу ракови заболявания. Към вълшебните му свойства лекарите добавят също антивъзпалителен и натиалергичен ефект.
Танините предпазват от болестта на Алцхаймер, според изследване на медици от университета в Кьолн. Освен това винената киселина и нейните соли (тартарати) имат свойството да активизират бъбречните функции, с което предотвратяват остри нефритни заболявания.
Изследвания от последните години установиха също, че младото каберне отстранява последици от радиоактивно облъчване.
Все пак е добре да се помни, че виното не е лекарство, неговата истинска цел е да доставя удоволствие и наслада. Винената профилактика има смисъл, ако се пият хубави червени и за предпочитане по-млади вина. Повечето лекари смятат, че две-три чаши дневно са полезни. Френските медици приемат, че и седем чаши на ден не вредят.
"Който пие вино в умерени количества, има повече шансове да доживее до 100 години", пише през 1930 г. проф. Генийо, председател на френското лекарско дружество. По това време той самият бил на 100 години, което придава на твърденията му допълнителна стойност.
Своите заключения е аргументирал главно с наблюдения от живота в едно малко френско село в областта Медок, където за една година били регистрирани 14 златни и диамантени сватби. Става дума за съпружески двойки с по 50 и 75 години съвместен живот в село от 1272 души, сред които нямало нито един въздържател.